РВА СЕ, рвеш се, мин. св. рвах се, несв., непрех. Остар. Книж. Устремявам се, хвърлям се към нещо. Към теб се рва, като вълните / към стръмен бряг во бяг несвесен, / тъй както лястовички с трепет / към южните страни наесен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 168. Душата ми навън се рве. / Там на страданието тайната зове. П. К. Яворов, Съч. I, 158. Мойта скръб безпаметно се рве / в бездните на сладости възмездни, / дето я Грехът зове. Д. Дебелянов, С 1946, 49.
— От рус. рваться.